22 мар. 2008 г., 17:17

Ако паметта ми ти изневери

677 0 3
Дали ще ме опазиш в паметта си -
това не знам и не гадая,
но някой ден ще ме потърсиш
в сърцето си, там - точно преди края.
Защото дадох ти сърцето
и за нов живот те възродих,
защото дадох ти небето
и в стиховете те обезсмъртих.
А ти разбра какво е обич,
чрез моя полет устремен
и си готов за всеки подвиг,
защото се почувства прероден.
- Ако паметта ми ти изневери,
сърцето мое никога не би.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...