22.03.2008 г., 17:17

Ако паметта ми ти изневери

675 0 3
Дали ще ме опазиш в паметта си -
това не знам и не гадая,
но някой ден ще ме потърсиш
в сърцето си, там - точно преди края.
Защото дадох ти сърцето
и за нов живот те възродих,
защото дадох ти небето
и в стиховете те обезсмъртих.
А ти разбра какво е обич,
чрез моя полет устремен
и си готов за всеки подвиг,
защото се почувства прероден.
- Ако паметта ми ти изневери,
сърцето мое никога не би.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...