5 янв. 2011 г., 22:59

Ако щастието беше

870 0 4

Ако щастието беше...

Ако щастието беше стих,
вдъхновението ще си ти.
Ще прииждаш нежен тих,
в мисли, с ритми и мечти.

Всеки миг до мен ще си
и изпълнен със любов,
в стих ще има  две съдби
в такта на сърдечен зов.

Ако  щастието беше стих,
само с теб го бих изпяла,
всичко казах, ти не скрих,
че любов си в мен засиял.


Ако щастието беше цвят,

Ти във него би се слял

в рози с обич и позлат,

би обилно в мен валял.


В щастие ме би залял,

ако щастието беше цвят.

Ти в цвета му засиял

щастието би ми дал.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • до Ангел ivanleko91
    Благодаря,ти!Поздрави Новогодишни и за теб!
    До сега водя война и престрелки с един навил си,че като ми трие блога и раздухва лъжи,ще ме направи нещастна!;( Не напротив,по-щастлива ставам,ето потвърждение,че ти си ми писал!Само една чужда мисъл или усмивка може да ни направи щастливи!Благодаря!
  • Всичко това е щастието, Лидия!
    И сигурно още много повече...
    А понякога ни стига толкова малко...
    Поздрави за хубавия стих!
    И пожелания за една много, много щастлива година!
  • до nininini(Нина Иванова)


    до ekstasis(Огнян Пожаров)
    Радвам се,че ти хареса!
  • Ех, че хубаво....

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...