23 июл. 2021 г., 00:48

Ако си тръгна сега

528 0 2

 

Ако си тръгна сега...

Какво ли със мене ще взема

Куфар със дрехи...

Малко снимки...

Много тъга...

Спомени,

от омразата ти захабени

Ако си тръгна сега...

Ще си спомниш ли, как сме живели

Как държеше ме все за ръка

Как в очите ти грееше слънце

Как самичък - Ти,

Любовта

от нас със замах я прогони...

Стиснал ядно и злостно уста

и забравил даже как се говори

Ако си тръгна сега...

Знай...ще е за последно

Няма връщане!

Няма и спомен да задържа

Всичко старо,

свързано с теб, ще изхвърля

Няма дори да заплача!

Ако си тръгна сега...

Твойта омраза ще ти оставя

Нова дреха ще сложа

Нов живот ще живея

Ще се радвам на свойте деца

И живота без теб ще живея -

сякаш винаги, e било така

Казвам го,

но зная добре

Едва ли ще мога...

на един цял живот,

тъй с лека ръка,

да сложа черта...

Казвам, и зная

Ако си тръгна сега...

Връщане няма да има

Ново щастие ще си намеря

Нов живот ще живея

Ала болката -

въгленче черно,

във сърцето ми вечно ще тлее

Ще гори, ще ме пари

Спомен тъжен

от предишна съдба

Ако си тръгна сега...

колко ли нощи

ще съм будна от тази тъга...

Valentina N.V. (Mitova)

20/07/2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Миночка! ❤Вярно е! Трудно се забравя!
  • Хареса ми! Спомените ни карат всичко да преживяваме повторно, но колкото и да искаме, да ги изхвърлим или забравим, не става!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...