Ако си тръгна сега...
Какво ли със мене ще взема
Куфар със дрехи...
Малко снимки...
Много тъга...
Спомени,
от омразата ти захабени
Ако си тръгна сега...
Ще си спомниш ли, как сме живели
Как държеше ме все за ръка
Как в очите ти грееше слънце
Как самичък - Ти,
Любовта
от нас със замах я прогони...
Стиснал ядно и злостно уста
и забравил даже как се говори
Ако си тръгна сега...
Знай...ще е за последно
Няма връщане!
Няма и спомен да задържа
Всичко старо,
свързано с теб, ще изхвърля
Няма дори да заплача!
Ако си тръгна сега...
Твойта омраза ще ти оставя
Нова дреха ще сложа
Нов живот ще живея
Ще се радвам на свойте деца
И живота без теб ще живея -
сякаш винаги, e било така
Казвам го,
но зная добре
Едва ли ще мога...
на един цял живот,
тъй с лека ръка,
да сложа черта...
Казвам, и зная
Ако си тръгна сега...
Връщане няма да има
Ново щастие ще си намеря
Нов живот ще живея
Ала болката -
въгленче черно,
във сърцето ми вечно ще тлее
Ще гори, ще ме пари
Спомен тъжен
от предишна съдба
Ако си тръгна сега...
колко ли нощи
ще съм будна от тази тъга...
Valentina N.V. (Mitova)
20/07/2021
© Valentina Mitova Всички права запазени