6 нояб. 2010 г., 19:41

Ако случайно

792 0 8

Ако случайно във очите ми погледнеш

и в този миг

                        ръката ти не гали косите ù,

и устните ти

                              не целуват въздуха

                                                                        около тънката ù шия,

и мислите ти

                                    не прегръщат

                                                                        раменете ù,

а сънищата ти

                                    за нея

                                                            спят,

ще видиш,

                        може би,

                                          в очите ми

                                                                        тогава,

че целият си в мен,

дори страстта ти не към мен е в мен

и всичко в мен е твое,

и чака

              само теб –

                                       случайно

                                                            да погледнеш във очите ми.

 

                                                                              Бургас, 1986 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...