6.11.2010 г., 19:41

Ако случайно

788 0 8

Ако случайно във очите ми погледнеш

и в този миг

                        ръката ти не гали косите ù,

и устните ти

                              не целуват въздуха

                                                                        около тънката ù шия,

и мислите ти

                                    не прегръщат

                                                                        раменете ù,

а сънищата ти

                                    за нея

                                                            спят,

ще видиш,

                        може би,

                                          в очите ми

                                                                        тогава,

че целият си в мен,

дори страстта ти не към мен е в мен

и всичко в мен е твое,

и чака

              само теб –

                                       случайно

                                                            да погледнеш във очите ми.

 

                                                                              Бургас, 1986 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....