Душата си заключих с девет ключа,
верига сложих. Тежка и ръждива.
Навярно на безмълвие се уча.
Покорството ли? Взе да ми отива.
Далече скрих и всичките огнива.
Ако сред зима мълния удари,
то всуе май купувах катинари.
Сърцето си опих с вода мълчана,
и стомната разбих сама о камък.
Навярно само сила ми остана.
И има ме, дори и да ме няма.
От себе си израснах по-голяма. ...