29.12.2024 г., 18:18

Ако сред зима мълния удари

387 1 0

Душата си заключих с девет ключа,
верига сложих. Тежка и ръждива.
Навярно на безмълвие се уча.
Покорството ли? Взе да ми отива.
Далече скрих и всичките огнива.
Ако сред зима мълния удари,
то всуе май купувах катинари.

 

Сърцето си опих с вода мълчана,
и стомната разбих сама о камък.
Навярно само сила ми остана.
И има ме, дори и да ме няма.
От себе си израснах по-голяма.
 Ако сред зима мълния удари,
то всуе май купувах катинари.

 

Крилете си не рязах. Дожаля ми,
присвих ги под разръфана кошуля.
Летя насън и ветрове ме брулят,
зандани не признава любовта ми.
Ако сред зима мълния удари,
то всуе май купувах катинари.
 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...