22 нояб. 2024 г., 09:19

Ако това наричате Живот

339 1 1

АКО ТОВА НАРИЧАТЕ ЖИВОТ

 

… защо ми е пред мен да има път,

ако не зная той къде ме води? –

безмълвиците в тясната ми гръд

ми трупат само скърби и несгоди,

 

и отговор си нямам – ни един! –

къде отивам? – и какво ме чака,

нима – живял под небосвода син,

ще хлътна във държавата на мрака?

 

И кой бях аз? Какъв бях? И защо

в безпътиците свои ще изчезна? –

от листопада брулнато листо,

ще хлътна във Космическата бездна,

 

наместо да си пийна бира-две,

да найда най-подир и дом и мира,

аз ще се вихря – дълги векове! –

в измамните пространства на Всемира,

 

за мен ще мислят – пълен идиот! –

деца, жени, любовници, съпруги.

Ако това наричате Живот,

благодаря! – да го живеят други.

 

21 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 21, 30 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съдбата си, Валюше, няма как да избегнем и трябва да си минем по пътя. А дали ще научим уроците, това е друг въпрос.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...