22.11.2024 г., 9:19

Ако това наричате Живот

338 1 1

АКО ТОВА НАРИЧАТЕ ЖИВОТ

 

… защо ми е пред мен да има път,

ако не зная той къде ме води? –

безмълвиците в тясната ми гръд

ми трупат само скърби и несгоди,

 

и отговор си нямам – ни един! –

къде отивам? – и какво ме чака,

нима – живял под небосвода син,

ще хлътна във държавата на мрака?

 

И кой бях аз? Какъв бях? И защо

в безпътиците свои ще изчезна? –

от листопада брулнато листо,

ще хлътна във Космическата бездна,

 

наместо да си пийна бира-две,

да найда най-подир и дом и мира,

аз ще се вихря – дълги векове! –

в измамните пространства на Всемира,

 

за мен ще мислят – пълен идиот! –

деца, жени, любовници, съпруги.

Ако това наричате Живот,

благодаря! – да го живеят други.

 

21 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 21, 30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съдбата си, Валюше, няма как да избегнем и трябва да си минем по пътя. А дали ще научим уроците, това е друг въпрос.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...