АКО ТОВА НАРИЧАТЕ ЖИВОТ
… защо ми е пред мен да има път,
ако не зная той къде ме води? –
безмълвиците в тясната ми гръд
ми трупат само скърби и несгоди,
и отговор си нямам – ни един! –
къде отивам? – и какво ме чака,
нима – живял под небосвода син,
ще хлътна във държавата на мрака?
И кой бях аз? Какъв бях? И защо
в безпътиците свои ще изчезна? –
от листопада брулнато листо,
ще хлътна във Космическата бездна,
наместо да си пийна бира-две,
да найда най-подир и дом и мира,
аз ще се вихря – дълги векове! –
в измамните пространства на Всемира,
за мен ще мислят – пълен идиот! –
деца, жени, любовници, съпруги.
Ако това наричате Живот,
благодаря! – да го живеят други.
21 ноемврий 2024 г.
гр. Варна, 21, 30 ч.
© Валери Станков All rights reserved.