22 nov 2024, 9:19

Ако това наричате Живот

  Poesía
340 1 1

АКО ТОВА НАРИЧАТЕ ЖИВОТ

 

… защо ми е пред мен да има път,

ако не зная той къде ме води? –

безмълвиците в тясната ми гръд

ми трупат само скърби и несгоди,

 

и отговор си нямам – ни един! –

къде отивам? – и какво ме чака,

нима – живял под небосвода син,

ще хлътна във държавата на мрака?

 

И кой бях аз? Какъв бях? И защо

в безпътиците свои ще изчезна? –

от листопада брулнато листо,

ще хлътна във Космическата бездна,

 

наместо да си пийна бира-две,

да найда най-подир и дом и мира,

аз ще се вихря – дълги векове! –

в измамните пространства на Всемира,

 

за мен ще мислят – пълен идиот! –

деца, жени, любовници, съпруги.

Ако това наричате Живот,

благодаря! – да го живеят други.

 

21 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 21, 30 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съдбата си, Валюше, няма как да избегнем и трябва да си минем по пътя. А дали ще научим уроците, това е друг въпрос.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...