Ако този свят създаден е за двама,
защо така безмилостно ни раздели?
И няма го до мене топлото ти рамо,
което да ми дава сили и да ме крепи.
Няма те, а нощите са тъй студени,
навън вилнеят мрачни бури и мъгли
и само спомените – лястовици бели,
ме отвеждат там, където си и ти.
Стоя сама. В тъмното се вглеждам
и търся твоя образ – светъл храм.
Достига ми единствен лъч надежда,
че тръпнеш още във копнеж и в плам. ...