Ако този свят създаден е за двама
Ако този свят създаден е за двама,
защо така безмилостно ни раздели?
И няма го до мене топлото ти рамо,
което да ми дава сили и да ме крепи.
Няма те, а нощите са тъй студени,
навън вилнеят мрачни бури и мъгли
и само спомените – лястовици бели,
ме отвеждат там, където си и ти.
Стоя сама. В тъмното се вглеждам
и търся твоя образ – светъл храм.
Достига ми единствен лъч надежда,
че тръпнеш още във копнеж и в плам.
Ако този свят създаден е за двама,
той пътищата ни отново ще сглоби
и, усетя ли мощта на твойто рамо,
ще бъде невъзможно да се разделим.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
