Ако този свят създаден е за двама
Ако този свят създаден е за двама,
защо така безмилостно ни раздели?
И няма го до мене топлото ти рамо,
което да ми дава сили и да ме крепи.
Няма те, а нощите са тъй студени,
навън вилнеят мрачни бури и мъгли
и само спомените – лястовици бели,
ме отвеждат там, където си и ти.
Стоя сама. В тъмното се вглеждам
и търся твоя образ – светъл храм.
Достига ми единствен лъч надежда,
че тръпнеш още във копнеж и в плам.
Ако този свят създаден е за двама,
той пътищата ни отново ще сглоби
и, усетя ли мощта на твойто рамо,
ще бъде невъзможно да се разделим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
