Ако в самотен миг ти стане тъжно, ми пиши...
Ако в самотен миг ти стане тъжно, ми пиши! -
Ще чуя твоя вик - дори далече да си ти...
И нищо, че в нощта изгубените дни тежат...
Светулки от мечта дано все пак те утешат!...
И нищо, че с тъга ни се усмихна Любовта...
А можеше сега да ни целува топло тя...
Ако в самотен час ти стане тъжно, ми пиши! -
И нищо, че от нас остана спомен от сълзи...
Шептяха ни звезди... Цъфтеше моята душа...
Откъсна цвете ти - умряха другите цветя...
За мене си спомни, пречистена от тиха скръб!
И твоите сълзи във тъмното ще заискрят...
Ако в самотен ден ти стане тъжно, ми пиши! -
И нищо, че над мен земята черна ще тежи!...
Марин Тачков
("Роса-сълза", 2007 г., Български писател)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марин Тачков Все права защищены
