Ако вратата тихо притворим...

neleta (Нели Илиева)
79 305

1 мар. 2009 г., 23:41

Поэзия » Другая

673 0 2

"Не зная докъде ще имам сили
по този път, любима, да вървим!..."

Посветено

Ако все пак случи се някога

друг път някой от нас да поеме,

нека с тебе не се нараняваме.

Едно нещо аз ти обещавам:

Да направя жертвено ложе

за парчетата разбито сърце

и хилядите очи да положа

на умъртвените си мечти.

Със ситни бисери ще ги обвия

от пресъхнали бъдещи сълзи.

С нежен воал ще ги зaвия

от спомените за миналите дни.

Нека да не търсим оправдания

от измъчени, скърцащи думи.

Нека не си крещим обвинения

и тежки проклятия помежду ни.

След себе си да затворим тихо вратата

на другата душа, вече необичана.

Начини на връзка в забрава да останат

и стихове, какво било е, да не изричаме...