Ако вратата тихо притворим...
"Не зная докъде ще имам сили
по този път, любима, да вървим!..."
Посветено
Ако все пак случи се някога
друг път някой от нас да поеме,
нека с тебе не се нараняваме.
Едно нещо аз ти обещавам:
Да направя жертвено ложе
за парчетата разбито сърце
и хилядите очи да положа
на умъртвените си мечти.
Със ситни бисери ще ги обвия
от пресъхнали бъдещи сълзи.
С нежен воал ще ги зaвия
от спомените за миналите дни.
Нека да не търсим оправдания
от измъчени, скърцащи думи.
Нека не си крещим обвинения
и тежки проклятия помежду ни.
След себе си да затворим тихо вратата
на другата душа, вече необичана.
Начини на връзка в забрава да останат
и стихове, какво било е, да не изричаме...
© Нели Илиева All rights reserved.
