Ще има ли на този свят

       поне една душа,

       която вечер трепетно да ме очаква?

       И да ме утеши,

       когато падам и греша,

       когато ми е тежко, с мене да поплаква?

       Ако я има,

       па макар накрай света,

       ще тръгна да я търся и ще я намеря.

       Сърцето ще ме води

       по най-вярната следа,

       от жега ще изгарям, от студ ще потреперя.

       Но ще я хвана за ръка

       и ще я поведа,

       да бъде винаги до мен, да ме подкрепя.

       Ще бъда предана, щастлива,

       грейнала звезда,

       щом нежността и топлината ù усетя!