Ще има ли на този свят
поне една душа,
която вечер трепетно да ме очаква?
И да ме утеши,
когато падам и греша,
когато ми е тежко, с мене да поплаква?
Ако я има,
па макар накрай света,
ще тръгна да я търся и ще я намеря.
Сърцето ще ме води
по най-вярната следа,
от жега ще изгарям, от студ ще потреперя.
Но ще я хвана за ръка
и ще я поведа,
да бъде винаги до мен, да ме подкрепя.
Ще бъда предана, щастлива,
грейнала звезда,
щом нежността и топлината ù усетя!
© Славка Любенова All rights reserved.