Ако знаеше...
Ако знаеше... Колко много ми липсваш! -
В тази глуха, предесенна тишина...
Като странно, безмълвно махало увисва
и притихва в следобедна дрямка деня.
Ако знаеше... Колко студено се стича
самотата... По тъмните вечер стъкла.
А навън - уморени от много обичане -
шумолят под нозете й сухи листа.
Ако знаеше... колко е скъпа цената! -
да пристъпваш на пръсти в Небесния Храм...
Ако знаеше... колко горчи свободата!
... В която си сам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
