29 дек. 2018 г., 22:30

Акорд

770 1 1

Юли –

сякаш под сурдинка

с въздишка се плъзва тиха лудост –

какво опулено небе и

усукана свобода в адския ден... и

тече слънце през бялата роба,

видя ли оня лъч, усукал мокрите бедра –

копнеж или мираж – и ето гръмва поглед

като придошла река

и ме съблича...

измислям хладна голота,

измислям спокойствие,

тишина...

 

Дива съм – с една ръка ръкопляскам на този

нов акорд –

дива нежност, 

за теб, човече,

точно теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...