29 дек. 2018 г., 22:30

Акорд

773 1 1

Юли –

сякаш под сурдинка

с въздишка се плъзва тиха лудост –

какво опулено небе и

усукана свобода в адския ден... и

тече слънце през бялата роба,

видя ли оня лъч, усукал мокрите бедра –

копнеж или мираж – и ето гръмва поглед

като придошла река

и ме съблича...

измислям хладна голота,

измислям спокойствие,

тишина...

 

Дива съм – с една ръка ръкопляскам на този

нов акорд –

дива нежност, 

за теб, човече,

точно теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...