29 дек. 2018 г., 22:30

Акорд

772 1 1

Юли –

сякаш под сурдинка

с въздишка се плъзва тиха лудост –

какво опулено небе и

усукана свобода в адския ден... и

тече слънце през бялата роба,

видя ли оня лъч, усукал мокрите бедра –

копнеж или мираж – и ето гръмва поглед

като придошла река

и ме съблича...

измислям хладна голота,

измислям спокойствие,

тишина...

 

Дива съм – с една ръка ръкопляскам на този

нов акорд –

дива нежност, 

за теб, човече,

точно теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...