Акорд
Юли –
сякаш под сурдинка
с въздишка се плъзва тиха лудост –
какво опулено небе и
усукана свобода в адския ден... и
тече слънце през бялата роба,
видя ли оня лъч, усукал мокрите бедра –
копнеж или мираж – и ето гръмва поглед
като придошла река
и ме съблича...
измислям хладна голота,
измислям спокойствие,
тишина...
Дива съм – с една ръка ръкопляскам на този
нов акорд –
дива нежност,
за теб, човече,
точно теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
