6 июн. 2007 г., 09:38

Акорд последен

618 0 0

Тихичко проблясват в мрака звезди,
в огън изгарят затворените ми очи.
Душата ми се къпе в черна прокоба
и на малки глътки отпива от чашата с отрова.

В черен затвор заклещих сърцето,
пронизвано хиляди пъти от излъгани мечти.
И злокобно в мен детето
проклина ме, че правя му питие от кървави сълзи...

И в мъртвешка истерия

една сълза потича,

губи се в разкритата ми черна мистерия...

И в огнена лава се стича...

Потайността ми в тайните се крие.
Усмивката ми - хишническа маска.
Душата ми с вълчи вой вие.
Светът ми - отпечатък е от дяволска ласка.

А отровата в кръвта прониква.
В истеричен смях викът се пръсва.
Парченца самота глухо провисват.
А възлите в душата, всичките се скъсват.

А после злокобна тъмнина...
Заличава се сянката на една жена...
В прах превръща се една осъдена душа...
... пръстта отива при пръстта...
Акорд последен... и после тишина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...