Акорд последен

Тихичко проблясват в мрака звезди,
в огън изгарят затворените ми очи.
Душата ми се къпе в черна прокоба
и на малки глътки отпива от чашата с отрова.

В черен затвор заклещих сърцето,
пронизвано хиляди пъти от излъгани мечти.
И злокобно в мен детето
проклина ме, че правя му питие от кървави сълзи...

И в мъртвешка истерия

една сълза потича,

губи се в разкритата ми черна мистерия...

И в огнена лава се стича...

Потайността ми в тайните се крие.
Усмивката ми - хишническа маска.
Душата ми с вълчи вой вие.
Светът ми - отпечатък е от дяволска ласка.

А отровата в кръвта прониква.
В истеричен смях викът се пръсва.
Парченца самота глухо провисват.
А възлите в душата, всичките се скъсват.

А после злокобна тъмнина...
Заличава се сянката на една жена...
В прах превръща се една осъдена душа...
... пръстта отива при пръстта...
Акорд последен... и после тишина...