6 нояб. 2007 г., 10:01

Акорди по пълнолуние 

  Поэзия » Философская
1083 0 11
 

     Акорди по пълнолуние

 

Отломки от душата ми простенват...

Със овъглени мисли пиша върху тях...

И ветрове ранени ги поемат,

за да достигнат своя верен бряг...

 

Търкулва се сърцето ми самотно,

а времето го гони по петите...

Нарамило товара си безропотно,

то бърза да се срещне със мечтите!

 

 

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вятърът помита всичко -
    отломки, мисли, чувства -
    като един послеслов...
    след дъжд... тъга... любов...
  • Това стихотворение ми допада. Има интересни образи - "овъглени мисли", например.Третият стих на първата строфа е малко неясен. Имам предвид, че не е ясно дали "отломките от душата" или мислите са подети от вятъра, в търсене на "верен бряг". Но е възможно тази неяснота да е съзнателно търсена заигравка от твоя страна.
  • Чудесен стих!
  • Браво,Павли!Истинска прелест!
  • Прекрасен стих!Браво!
  • Прекрасно е!Поздрав!
  • Поздравления и от мен, Палина!
    Много е хубаво!
  • Страхотен стих!
  • Времето и мечтите при теб
    винаги ще се стигнат, ти
    го заслужаваш с прекрасните
    си мисли и стихове.С обич, мила Павлина.
  • Дано да ги срещне! Пожелавам ти го от сърце. Всеки със светли мечти го заслужава.
  • много ми харесапоздрави
Предложения
: ??:??