Акорди по пълнолуние

Поэзия » Философская

1.3K 0 11

Акорди по пълнолуние

Отломки от душата ми простенват...

Със овъглени мисли пиша върху тях...

И ветрове ранени ги поемат,

за да достигнат своя верен бряг...

Търкулва се сърцето ми самотно,

а времето го гони по петите...

Нарамило товара си безропотно,

то бърза да се срещне със мечтите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pavli (Павлина Петрова)

Вятърът помита всичко -
отломки, мисли, чувства -
като един послеслов...
след дъжд... тъга... любов...

2020-10-22T08:23:03+03:00
ralica (Мария Димитрова)

Това стихотворение ми допада. Има интересни образи - "овъглени мисли", например.Третият стих на първата строфа е малко неясен. Имам предвид, че не е ясно дали "отломките от душата" или мислите са подети от вятъра, в търсене на "верен бряг". Но е възможно тази неяснота да е съзнателно търсена заигравка от твоя страна.

2007-11-26T11:54:17+02:00
vesival (Весела)

Чудесен стих!

2007-11-06T20:47:31+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Браво,Павли!Истинска прелест!

2007-11-06T20:37:51+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Прекрасен стих!Браво!

2007-11-06T20:31:04+02:00