Акорди по пълнолуние
Отломки от душата ми простенват...
Със овъглени мисли пиша върху тях...
И ветрове ранени ги поемат,
за да достигнат своя верен бряг...
Търкулва се сърцето ми самотно,
а времето го гони по петите...
Нарамило товара си безропотно,
то бърза да се срещне със мечтите!
© Павлина Петрова Todos los derechos reservados
отломки, мисли, чувства -
като един послеслов...
след дъжд... тъга... любов...