Акорди по пълнолуние

Poesía » Filosófica

1.3K 0 11

Акорди по пълнолуние

Отломки от душата ми простенват...

Със овъглени мисли пиша върху тях...

И ветрове ранени ги поемат,

за да достигнат своя верен бряг...

Търкулва се сърцето ми самотно,

а времето го гони по петите...

Нарамило товара си безропотно,

то бърза да се срещне със мечтите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pavli (Павлина Петрова)

Вятърът помита всичко -
отломки, мисли, чувства -
като един послеслов...
след дъжд... тъга... любов...

2020-10-22T08:23:03+03:00
ralica (Мария Димитрова)

Това стихотворение ми допада. Има интересни образи - "овъглени мисли", например.Третият стих на първата строфа е малко неясен. Имам предвид, че не е ясно дали "отломките от душата" или мислите са подети от вятъра, в търсене на "верен бряг". Но е възможно тази неяснота да е съзнателно търсена заигравка от твоя страна.

2007-11-26T11:54:17+02:00
vesival (Весела)

Чудесен стих!

2007-11-06T20:47:31+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Браво,Павли!Истинска прелест!

2007-11-06T20:37:51+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Прекрасен стих!Браво!

2007-11-06T20:31:04+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0