6.11.2007 г., 10:01 ч.

Акорди по пълнолуние 

  Поезия » Философска
1042 0 11
 

     Акорди по пълнолуние

 

Отломки от душата ми простенват...

Със овъглени мисли пиша върху тях...

И ветрове ранени ги поемат,

за да достигнат своя верен бряг...

 

Търкулва се сърцето ми самотно,

а времето го гони по петите...

Нарамило товара си безропотно,

то бърза да се срещне със мечтите!

 

 

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вятърът помита всичко -
    отломки, мисли, чувства -
    като един послеслов...
    след дъжд... тъга... любов...
  • Това стихотворение ми допада. Има интересни образи - "овъглени мисли", например.Третият стих на първата строфа е малко неясен. Имам предвид, че не е ясно дали "отломките от душата" или мислите са подети от вятъра, в търсене на "верен бряг". Но е възможно тази неяснота да е съзнателно търсена заигравка от твоя страна.
  • Чудесен стих!
  • Браво,Павли!Истинска прелест!
  • Прекрасен стих!Браво!
  • Прекрасно е!Поздрав!
  • Поздравления и от мен, Палина!
    Много е хубаво!
  • Страхотен стих!
  • Времето и мечтите при теб
    винаги ще се стигнат, ти
    го заслужаваш с прекрасните
    си мисли и стихове.С обич, мила Павлина.
  • Дано да ги срещне! Пожелавам ти го от сърце. Всеки със светли мечти го заслужава.
  • много ми харесапоздрави
Предложения
: ??:??