Акорди по пълнолуние

Поезия » Философска

1.3K 0 11

Акорди по пълнолуние

Отломки от душата ми простенват...

Със овъглени мисли пиша върху тях...

И ветрове ранени ги поемат,

за да достигнат своя верен бряг...

Търкулва се сърцето ми самотно,

а времето го гони по петите...

Нарамило товара си безропотно,

то бърза да се срещне със мечтите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pavli (Павлина Петрова)

Вятърът помита всичко -
отломки, мисли, чувства -
като един послеслов...
след дъжд... тъга... любов...

2020-10-22T08:23:03+03:00
ralica (Мария Димитрова)

Това стихотворение ми допада. Има интересни образи - "овъглени мисли", например.Третият стих на първата строфа е малко неясен. Имам предвид, че не е ясно дали "отломките от душата" или мислите са подети от вятъра, в търсене на "верен бряг". Но е възможно тази неяснота да е съзнателно търсена заигравка от твоя страна.

2007-11-26T11:54:17+02:00
vesival (Весела)

Чудесен стих!

2007-11-06T20:47:31+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Браво,Павли!Истинска прелест!

2007-11-06T20:37:51+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Прекрасен стих!Браво!

2007-11-06T20:31:04+02:00