Акорди по пълнолуние

Nov 6, 2007, 10:01 AM

Poetry » Phylosophy

1138 0 11

Акорди по пълнолуние
Отломки от душата ми простенват...
Със овъглени мисли пиша върху тях...
И ветрове ранени ги поемат,
за да достигнат своя верен бряг...
Търкулва се сърцето ми самотно,
а времето го гони по петите...
Нарамило товара си безропотно,
то бърза да се срещне със мечтите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Акорди по пълнолуние

Want to read more?

Random works