Nov 6, 2007, 10:01 AM

Акорди по пълнолуние 

  Poetry » Phylosophy
1084 0 11
 

     Акорди по пълнолуние

 

Отломки от душата ми простенват...

Със овъглени мисли пиша върху тях...

И ветрове ранени ги поемат,

за да достигнат своя верен бряг...

 

Търкулва се сърцето ми самотно,

а времето го гони по петите...

Нарамило товара си безропотно,

то бърза да се срещне със мечтите!

 

 

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вятърът помита всичко -
    отломки, мисли, чувства -
    като един послеслов...
    след дъжд... тъга... любов...
  • Това стихотворение ми допада. Има интересни образи - "овъглени мисли", например.Третият стих на първата строфа е малко неясен. Имам предвид, че не е ясно дали "отломките от душата" или мислите са подети от вятъра, в търсене на "верен бряг". Но е възможно тази неяснота да е съзнателно търсена заигравка от твоя страна.
  • Чудесен стих!
  • Браво,Павли!Истинска прелест!
  • Прекрасен стих!Браво!
  • Прекрасно е!Поздрав!
  • Поздравления и от мен, Палина!
    Много е хубаво!
  • Страхотен стих!
  • Времето и мечтите при теб
    винаги ще се стигнат, ти
    го заслужаваш с прекрасните
    си мисли и стихове.С обич, мила Павлина.
  • Дано да ги срещне! Пожелавам ти го от сърце. Всеки със светли мечти го заслужава.
  • много ми харесапоздрави
Random works
: ??:??