Акорди по пълнолуние

Poetry » Philosophical

1.3K 0 11

Акорди по пълнолуние

Отломки от душата ми простенват...

Със овъглени мисли пиша върху тях...

И ветрове ранени ги поемат,

за да достигнат своя верен бряг...

Търкулва се сърцето ми самотно,

а времето го гони по петите...

Нарамило товара си безропотно,

то бърза да се срещне със мечтите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pavli (Павлина Петрова)

Вятърът помита всичко -
отломки, мисли, чувства -
като един послеслов...
след дъжд... тъга... любов...

2020-10-22T08:23:03+03:00
ralica (Мария Димитрова)

Това стихотворение ми допада. Има интересни образи - "овъглени мисли", например.Третият стих на първата строфа е малко неясен. Имам предвид, че не е ясно дали "отломките от душата" или мислите са подети от вятъра, в търсене на "верен бряг". Но е възможно тази неяснота да е съзнателно търсена заигравка от твоя страна.

2007-11-26T11:54:17+02:00
vesival (Весела)

Чудесен стих!

2007-11-06T20:47:31+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Браво,Павли!Истинска прелест!

2007-11-06T20:37:51+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Прекрасен стих!Браво!

2007-11-06T20:31:04+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0