Акро... стон...
787
0
0
Един момент обръща вечност -
Дотук уж всичко се разбира.
Изминат път на безконечност.
Но буцата расте, не спира
Макар да ръсим хлад- потим се...
Оттам нататък зло се пръква.
Море от пот, крещим, солим се.
Едва засмяното помръква.
Не виждаме, а колко знаци?
Тук зрящи малко, бол глупаци!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ботьо Петков Все права защищены
