bladewolf (Ботьо Петков)
46 25
Jul 4, 2010, 12:24 AM

Акро... стон... 

  Poetry » Other
581 0 0

Един момент обръща вечност -

Дотук уж всичко се разбира.

Изминат път на безконечност.

Но буцата расте, не спира

Макар да ръсим хлад- потим се...

Оттам нататък зло се пръква.

Море от пот, крещим, солим се.

Едва засмяното помръква.

Не виждаме, а колко знаци?

Тук зрящи малко, бол глупаци!

© Ботьо Петков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??