bladewolf (Ботьо Петков)
46 25
4.07.2010 г., 0:24 ч.

Акро... стон... 

  Поезия » Друга
491 0 0

Един момент обръща вечност -

Дотук уж всичко се разбира.

Изминат път на безконечност.

Но буцата расте, не спира

Макар да ръсим хлад- потим се...

Оттам нататък зло се пръква.

Море от пот, крещим, солим се.

Едва засмяното помръква.

Не виждаме, а колко знаци?

Тук зрящи малко, бол глупаци!

© Ботьо Петков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??