Акро... стон...
785
0
0
Един момент обръща вечност -
Дотук уж всичко се разбира.
Изминат път на безконечност.
Но буцата расте, не спира
Макар да ръсим хлад- потим се...
Оттам нататък зло се пръква.
Море от пот, крещим, солим се.
Едва засмяното помръква.
Не виждаме, а колко знаци?
Тук зрящи малко, бол глупаци!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ботьо Петков Всички права запазени
