Акро... стон...

4 jul 2010, 0:24

Poesía » Otra

636 0 0

Един момент обръща вечност -
Дотук уж всичко се разбира.
Изминат път на безконечност.
Но буцата расте, не спира
Макар да ръсим хлад- потим се...
Оттам нататък зло се пръква.
Море от пот, крещим, солим се.
Едва засмяното помръква.
Не виждаме, а колко знаци?
Тук зрящи малко, бол глупаци!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Акро... стон...

Искате да прочетете повече?

Propuestas