bladewolf (Ботьо Петков)
46 25
4 jul 2010, 0:24

Акро... стон... 

  Poesía » Otra
567 0 0

Един момент обръща вечност -

Дотук уж всичко се разбира.

Изминат път на безконечност.

Но буцата расте, не спира

Макар да ръсим хлад- потим се...

Оттам нататък зло се пръква.

Море от пот, крещим, солим се.

Едва засмяното помръква.

Не виждаме, а колко знаци?

Тук зрящи малко, бол глупаци!

© Ботьо Петков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??