Акро за нищо
Най- ненормалното ли е реалност?
Ято въпросчета все ме подпитват.
Много бих искала всичко забравено.
Ако е в мене… Да се развика.
Но тишината оплела е времето.
Извод: мълчащите най- са удобни.
Щурото минало- свършено дреме
около сухи сълзи без емоции.
Няма любов, нито спомен останал.
Облаци пепел прикриват посоките.
Влиза в очите димът от баналното.
Островна болест убила е кораба…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
