Акро за нищо
Най- ненормалното ли е реалност?
Ято въпросчета все ме подпитват.
Много бих искала всичко забравено.
Ако е в мене… Да се развика.
Но тишината оплела е времето.
Извод: мълчащите най- са удобни.
Щурото минало- свършено дреме
около сухи сълзи без емоции.
Няма любов, нито спомен останал.
Облаци пепел прикриват посоките.
Влиза в очите димът от баналното.
Островна болест убила е кораба…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
