11 мар. 2009 г., 14:57

Акрофилия

1.7K 0 21

Добре де, писна ми от тебе!
От вечните салати и ракии.
Бездушен, беззащитен, непотребен...
Река да има - пак ще се изпие.
Отдавна съм ти хвърлила мерака...
Да взема лека пушка кремъклийка -
Убивам те, окото ми не щрака.
Шишенцето със шкумбеста ракийка -
И него го прострелвам с два патрона.
Егати, нема нищо в панталона.


*********************************


Няма начин да не искаш -
Аз съм толкова чаровна.
Зная, в шепата си стискаш
Диамант – и то огромен.
Радост съм за твоя поглед.
Алчна съм за твойте думи.
В мен любов е животворна.
Ей, кога ще ме целунеш?

********************************


Краси, де си се покрил?
Ъгълът не ти отива.
Дребен, тъжен и унил
Е ликът ти. Тъй не бива.
Ето, виж го – иде вече
Батко от Юнайтед стейтс.
Армагани отдалече
Той ти носи – тиксо. Йес!
Какин златен, лимбо сладка!
Остарях... къде е батко?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обичам такова чувство за хумор, обичам ритъм, който се лее, с две думи - радвам се!
  • извинявай, аз съм хапка-капка, не съм си видяла стихчето, извинявай още веднъж
    относно твоите неща: определено имаш прекрасна дарба, думите ти се редят като музика в прекрасен наниз, който впечатлява и в случай разсмива. определено има какво да се научи от теб.
  • То поетът го е казал: Пияна жена, весел креват, пиян мъж - пушка кремъклийка! Ето заради такива мъже стават войни.
    Радост съм за твоя поглед.
    Алчна съм за твойте думи.
    Думи, в смисъл - диаманти, аз така го разбирам. Браво, а целувките са накрая, поне така помня, като ми поднесе диамантите.
    А последното не го разбрах. Къде се изгуби това момче? Много здраве на Краси, специално от мен!
  • Тъй, тъй,добродушие и наздравици...ам кът съ появи батко кво ша прайш тогаз?
  • за каквото и да пишеш...го правиш с финес...
    и с прекрасно чувство за хумор.
    с обич, мила Мая.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...