11.03.2009 г., 14:57

Акрофилия

1.7K 0 21

Добре де, писна ми от тебе!
От вечните салати и ракии.
Бездушен, беззащитен, непотребен...
Река да има - пак ще се изпие.
Отдавна съм ти хвърлила мерака...
Да взема лека пушка кремъклийка -
Убивам те, окото ми не щрака.
Шишенцето със шкумбеста ракийка -
И него го прострелвам с два патрона.
Егати, нема нищо в панталона.


*********************************


Няма начин да не искаш -
Аз съм толкова чаровна.
Зная, в шепата си стискаш
Диамант – и то огромен.
Радост съм за твоя поглед.
Алчна съм за твойте думи.
В мен любов е животворна.
Ей, кога ще ме целунеш?

********************************


Краси, де си се покрил?
Ъгълът не ти отива.
Дребен, тъжен и унил
Е ликът ти. Тъй не бива.
Ето, виж го – иде вече
Батко от Юнайтед стейтс.
Армагани отдалече
Той ти носи – тиксо. Йес!
Какин златен, лимбо сладка!
Остарях... къде е батко?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам такова чувство за хумор, обичам ритъм, който се лее, с две думи - радвам се!
  • извинявай, аз съм хапка-капка, не съм си видяла стихчето, извинявай още веднъж
    относно твоите неща: определено имаш прекрасна дарба, думите ти се редят като музика в прекрасен наниз, който впечатлява и в случай разсмива. определено има какво да се научи от теб.
  • То поетът го е казал: Пияна жена, весел креват, пиян мъж - пушка кремъклийка! Ето заради такива мъже стават войни.
    Радост съм за твоя поглед.
    Алчна съм за твойте думи.
    Думи, в смисъл - диаманти, аз така го разбирам. Браво, а целувките са накрая, поне така помня, като ми поднесе диамантите.
    А последното не го разбрах. Къде се изгуби това момче? Много здраве на Краси, специално от мен!
  • Тъй, тъй,добродушие и наздравици...ам кът съ появи батко кво ша прайш тогаз?
  • за каквото и да пишеш...го правиш с финес...
    и с прекрасно чувство за хумор.
    с обич, мила Мая.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...