Акростих
Аз исках да ти подаря живота си,
Когато ме докосна, като вятър.
Очите ми във твойте се закотвиха.
Стопи се за секунда самотата.
И някак си повярвах на минутите,
Събрали в шепи нежните ми мигове.
Ах, колко бяха думите - нечутите.
Мисли за мен и те до теб ще стигнат.
Моля за снизхождение. Конструирах този акростих експериментално.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Шейтанова Все права защищены
