Акростих

Poesía

1.2K 0 27

Аз исках да ти подаря живота си,

Когато ме докосна, като вятър.

Очите ми във твойте се закотвиха.

Стопи се за секунда самотата.

И някак си повярвах на минутите,

Събрали в шепи нежните ми мигове.

Ах, колко бяха думите - нечутите.

Мисли за мен и те до теб ще стигнат.

Моля за снизхождение. Конструирах този акростих експериментално.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

valshebnica (Боряна Събева)

Великолепен! Изчетох го на един дъх...Аплодисменти, Вале!!!

2007-11-19T16:55:05+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Какво ти снизхождение ... Уцели ме в десятката !!!

2007-11-19T14:17:07+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Ти си невероятна! Чудо си!
Затова те обичам.Целувам те.

2007-11-12T12:47:36+02:00
NINYA (Марияна Георгиева)

До мен поне достигна една невероятна емоция,изтъкана от любов и желание за взаимност! Чудесна творба!!!!

2007-11-11T15:47:00+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Разкошно откровение! Силно и пълно с обич! Поздрави, Валя!

2007-11-11T14:53:27+02:00