Акростих
Аз исках да ти подаря живота си,
Когато ме докосна, като вятър.
Очите ми във твойте се закотвиха.
Стопи се за секунда самотата.
И някак си повярвах на минутите,
Събрали в шепи нежните ми мигове.
Ах, колко бяха думите - нечутите.
Мисли за мен и те до теб ще стигнат.
Моля за снизхождение. Конструирах този акростих експериментално.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
