Акростих

Poetry

1.2K 0 27

Аз исках да ти подаря живота си,

Когато ме докосна, като вятър.

Очите ми във твойте се закотвиха.

Стопи се за секунда самотата.

И някак си повярвах на минутите,

Събрали в шепи нежните ми мигове.

Ах, колко бяха думите - нечутите.

Мисли за мен и те до теб ще стигнат.

Моля за снизхождение. Конструирах този акростих експериментално.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valshebnica (Боряна Събева)

Великолепен! Изчетох го на един дъх...Аплодисменти, Вале!!!

2007-11-19T16:55:05+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Какво ти снизхождение ... Уцели ме в десятката !!!

2007-11-19T14:17:07+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Ти си невероятна! Чудо си!
Затова те обичам.Целувам те.

2007-11-12T12:47:36+02:00
NINYA (Марияна Георгиева)

До мен поне достигна една невероятна емоция,изтъкана от любов и желание за взаимност! Чудесна творба!!!!

2007-11-11T15:47:00+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Разкошно откровение! Силно и пълно с обич! Поздрави, Валя!

2007-11-11T14:53:27+02:00