Акростих
811
0
3
Натежали са вече очите ни.
Есента се прокрадва в нас.
Медът намокрил устите ни.
Е, вече заместен от фас...
Обичта ни, изтекла от вените,
Бавно търси пътя назад
И лута се още във гените
Чудесният нашенски ад.
А децата ни, бедните,
Шега ли са или поглед назад?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хриси Саръова Все права защищены
