13 авг. 2007 г., 10:34

АКРОСТИХ

1.6K 0 10
Червените багри на изгрев -
Ездачи на морски вълни,
Страстно водата пронизват -
Те стапят се в миг несравним
И пурпурна обич - небето
Трепти като птичи крила,

Разпръсква лъчи там, където
Омаята блян е била...
Жадуващ за ласки и порив
Денят се заражда красив
Ефирът желание пори -
Нестихващо - бликва във стих

Денят в ярък изгрев се ражда
Единствен със свойта съдба
Неистов копнеж го владее
                   за обич  и свобода...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анжела Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...