Aug 13, 2007, 10:34 AM

АКРОСТИХ

  Poetry
1.6K 0 10
Червените багри на изгрев -
Ездачи на морски вълни,
Страстно водата пронизват -
Те стапят се в миг несравним
И пурпурна обич - небето
Трепти като птичи крила,

Разпръсква лъчи там, където
Омаята блян е била...
Жадуващ за ласки и порив
Денят се заражда красив
Ефирът желание пори -
Нестихващо - бликва във стих

Денят в ярък изгрев се ражда
Единствен със свойта съдба
Неистов копнеж го владее
                   за обич  и свобода...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжела Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...