15 дек. 2013 г., 20:11

Акупунктура

629 0 0

назъбени стръкове росна трева

се прокрадват през рохката почва –

само нагоре, направо, където

свободата бродира черни райета

на бели чаршафи, и някак проклето

слънцето дращи небето, шумящо...

просто още един

евфемизъм изящен

на жалкото време, с изпръхнали хора,

лежащи на морското дъно... отгоре

ги гледа тълпа безработни зяпачи –

гледат и нагло се тъпчат на мръсната палуба;

на практика аз съм теория,

парченца динамика в статиката.

гората от остри ножове минава през моята кожа –

нахлувайки в НЕЯ панически...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...