30 мая 2017 г., 09:00  

Акварел

920 9 23

На Татяна Тачева-Станева

 

Тези изумрудени води

приемат слънчевата необятност

и топлината ще онаследи

палитрата на лятото.

 

Брегът е шумно раздвоен

и потръпва утрото след ласка,

която му дарява този ден,

като знак за щастие.

 

Сред тази амалгама замълчах:

цветовете носят многозначност.

Опитвам се да различа

шума от тихата прозрачност.

 

Но ще мога ли да окова

в рамка цялата картина?

Нужни ли са моите слова

или с шума ще си заминат?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...