30.05.2017 г., 9:00  

Акварел

915 9 23

На Татяна Тачева-Станева

 

Тези изумрудени води

приемат слънчевата необятност

и топлината ще онаследи

палитрата на лятото.

 

Брегът е шумно раздвоен

и потръпва утрото след ласка,

която му дарява този ден,

като знак за щастие.

 

Сред тази амалгама замълчах:

цветовете носят многозначност.

Опитвам се да различа

шума от тихата прозрачност.

 

Но ще мога ли да окова

в рамка цялата картина?

Нужни ли са моите слова

или с шума ще си заминат?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...