30 may 2017, 9:00  

Акварел

922 9 23

На Татяна Тачева-Станева

 

Тези изумрудени води

приемат слънчевата необятност

и топлината ще онаследи

палитрата на лятото.

 

Брегът е шумно раздвоен

и потръпва утрото след ласка,

която му дарява този ден,

като знак за щастие.

 

Сред тази амалгама замълчах:

цветовете носят многозначност.

Опитвам се да различа

шума от тихата прозрачност.

 

Но ще мога ли да окова

в рамка цялата картина?

Нужни ли са моите слова

или с шума ще си заминат?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...