30 may 2017, 9:00  

Акварел

919 9 23

На Татяна Тачева-Станева

 

Тези изумрудени води

приемат слънчевата необятност

и топлината ще онаследи

палитрата на лятото.

 

Брегът е шумно раздвоен

и потръпва утрото след ласка,

която му дарява този ден,

като знак за щастие.

 

Сред тази амалгама замълчах:

цветовете носят многозначност.

Опитвам се да различа

шума от тихата прозрачност.

 

Но ще мога ли да окова

в рамка цялата картина?

Нужни ли са моите слова

или с шума ще си заминат?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...