30 may 2017, 9:00  

Акварел

917 9 23

На Татяна Тачева-Станева

 

Тези изумрудени води

приемат слънчевата необятност

и топлината ще онаследи

палитрата на лятото.

 

Брегът е шумно раздвоен

и потръпва утрото след ласка,

която му дарява този ден,

като знак за щастие.

 

Сред тази амалгама замълчах:

цветовете носят многозначност.

Опитвам се да различа

шума от тихата прозрачност.

 

Но ще мога ли да окова

в рамка цялата картина?

Нужни ли са моите слова

или с шума ще си заминат?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...