На Татяна Тачева-Станева
Тези изумрудени води
приемат слънчевата необятност
и топлината ще онаследи
палитрата на лятото.
Брегът е шумно раздвоен
и потръпва утрото след ласка,
която му дарява този ден,
като знак за щастие.
Сред тази амалгама замълчах:
цветовете носят многозначност.
Опитвам се да различа
шума от тихата прозрачност.
Но ще мога ли да окова
в рамка цялата картина?
Нужни ли са моите слова
или с шума ще си заминат?
© Стойчо Станев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
поздравления!