На Татяна Тачева-Станева
Тези изумрудени води
приемат слънчевата необятност
и топлината ще онаследи
палитрата на лятото.
Брегът е шумно раздвоен
и потръпва утрото след ласка,
която му дарява този ден,
като знак за щастие.
Сред тази амалгама замълчах:
цветовете носят многозначност.
Опитвам се да различа
шума от тихата прозрачност.
Но ще мога ли да окова
в рамка цялата картина?
Нужни ли са моите слова
или с шума ще си заминат?
© Стойчо Станев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
поздравления!